Красивата поляна

Заглавие: Красивата поляна Пет Дек 23, 2011 2:08 pm

Едно от най-красивите места в училището беше поляната.През деня веселите слънчеви лъчи се прокрадваха през клоните на дърветата и осветяваха поляната.През нощта поляната беше вълшебно красива,луната винаги я осветяваше и човек не можеше да откъсне поглед от тази невероятна гледка.Учениците,които вече знаеха за тази красива поляна,понякога прекарваха свободното си време,като й се любуваха,а влюбените двойки,дори прекарваха цели нощи там.

Бе студен, но прекрасен петъчен ден и след ранното си ставане Ерин реши да отиде до красивата поляна. Докато се разхождаше,тя се любуваше на природата и чистия въздух, който разнасяше свежото ухание на дърветата около нея. Чуваше се единствено вятъра, сякаш всичко друго наоколо беше затихнало.
Всичко това действаше много успокояващо на Силвър. Така,докато вървеше съвсем спокойно,тя дочу нечии стъпки. Лека усмивка проплъзна по устните на жената и тя вдигна погледа си към мъжа срещу нея.
-Добро утро г-н Килиан.
- Добро да е ! – Промълви мъжът .
- Надявам се,че вече се настанихте. – Думите на преподавателката някак плавно се носеха по въздуха и бяха леки, като перце.

За Джейкъб Килиан преподаването бе нещо ново.Лично той не бе от най-добрите ученици на младини...Бе излязъл да разглежда из академията, когато видя Директорката, която го поздрави.
-За вас съм просто Джейкъб, г-жо.-Усмихна се учтиво той.-Да успях да се настаня и се радвам, че съм тук.-Усмихна се вежливо той.Тя не го притесняваше може би беше на негова възраст...всъщност...директорката бе симпатична жена...може би и повече, но те бяха колеги въпреки всичко.-Как сте?-Усмихна се той на слънцето, което се просмукваше в кожата му...усещаше го с всяка една част от тялото си.Искаше просто да си го вземе за вкъщи.Погледна към директорката в очакване на отговор...да...определено бе привлекателна млада дама, с която при други обстоятелства би флиртувал

Ерин се загледа в белокосия мъж. Отмести няколко кичура, които бяха паднали върху лицето й и отговори:
- Напрегната, заради началото на новата учебна година... и да наричайте ме Ерин...
- Е,добре Ерин! Бъдете спокойна, всичко ще е наред. - Добави Джейкъб,който излъчваше такова спокойствие. Изведнъж целия неприязъм, който Силвър бе събрала сякаш се изпари.
-Надявам се да не е много нахално от моя страна , но би ли искал да закусим заедно ? - каза жената с "отайка" на лек аристократизъм на какъвто бе научена.

Джейк за момент се престори на замислени и се усмихна лъчезарно.Вгледа се в красивите очи на директорката и отговори спокойно:
-С удоволствие.-Усмихна се и двамата рамо до рамо започнаха да пресичат двора.-Знам, че не е възпитано да питам една дама на колко години е, но все пак...-Усмихна се извинително мъжа, косата му бе вързана ниско долу и бе останала на дясното му рамо.Той погледна Силвър в очакване на отговор.Да, тя определено му харесваше.Когато по-младите се занимават с проблеми, които прилягат на възрастен човек...(може дори и с бяла брада...xD)Беше...някак си сладко и непринудено, защото даваш всичко от себе си.Той се усмихна, чакайки отговора на жената, която се засмя звънко.

Eрин го погледна и се усмихна.
- На 23 съм ...
- Толкова млада с такава голяма отговорност . - Допълни Килиан . - А защо реши да станеш директор, разкажи ми малко повече за тази академия.
-Училището е било на пра дядо ми. Водели са се доста битки за него. След смърта му директор е бил дядо ми, а след това чичо ми. Сега е мой ред ... - Разказваше Силвър, когато бе прекъсната от събеседника си.
- Извинявам се, че те прекъсвам, но къде са родителите ти ... сигурно са много горди с такава удивителна дъщеря (хД) като теб. - Добави Джейкъб.
- Родителите ми ... всъщност аз почти не ги познавам, били са убити в една от поредните битки за академията. След смъртта им, чичо ми се зае с тежката задача да ме отгледа и обучи.Много дълго мислех, дали да бъда директор или да затворя училището, но накрая се реших. А ти защо реши да преподаваш тук? Разкажи ми повече за себе си.

Джейкъб направи опит да се усмихне и започна:
-Ами...предимно бях...нещо като пътешественик.Обикалях света...защото имах тази възможност.-Усмихна се той.Погледна напред.
-Иии къде си бил?-Усмихна се жената.Погледа й жадно се впи в неговия.
-Ами от Австралия, до Япония, част от Африка, Почти цяла Европа, Британските острови, Северна и Южна Америка...-Изброяваше той.Виждаше как любопитството се просмукваше в пространството между тях двамата.
-Защо си пътувал толкова?-Усмихна се Ерин отново.В очите й се четеше искрено и дори детско любопитство.
-Ами...бягах...от...себе си.-Повдигна вежди Килиан.

» Лунната поляна