Лунната поляна

Заглавие: Лунната поляна Пет Дек 23, 2011 1:39 pm

Една полянка, която през нощта бе прекрасно осветявана от луната.
През деня поляната не беше нищо особено. Зелена поляна, заобиколена от дървета, на която бяха насядали десетки тинейджъри. Но само вечер човек можеше да оцени красотата й.

Заглавие: Re: Лунната поляна Сря Яну 04, 2012 8:29 pm

По принцип нямаше да му кажа името си толкова лесно,но само така щях да науча повече за него,така че се прежалих.Когато каза,че е преживял някаква драма,за момент си помислих,че е като мен,но не се оказа така.
-Напротив,изобщо не беше скучно.
Усмихнах се леко аз.
-И аз имам подобна история,но не съм от хората,които ще се хвалят с нея.
Повдигнах леко рамене.Нусетно бяхме излезли от парка и стигнахме до някаква поляна,която беше огрявана от луната.Сетих се,че я наричат Лунната поляна,понеже само нощем можеше да се види истинската й красота,която денем беше невидима.И наистина беше така,въпреки че не бях особено голям ценител на поляните.
-Звучиш като едно нормално момче.Завиждам ти.
Признах си аз.

Огън Брой мнения : 8 Join date : 02.01.2012

Неусетно Лиъм и Катерина бяха стигнали до лунната поляна.
Мястото беше великолепно и цялото осветено от луната.
Корт остана дълго време загледан в красивата гледка. Вятърът развяваше косата му, а той дори не помръдваше. Момчето стоеше неподвижно с втренчен поглед .Лиъм постоя така известно време, радвайки се на присъствието на Филипс .
-Много е красиво тук. - Проговори той, след дълго мълчание.
-Да, прав си. Това е едно от любимите ми места в града. - Отвърна Катерина с усмивка.
- По думите ти разбирам,че си преживяла голяма трагедия,но понякога е хубаво да споделиш с някой непознат. - Допълни Корт.Искаше му се да узнае повече за нея.

Заглавие: Re: Лунната поляна Чет Яну 05, 2012 5:45 pm

Засмях се на думите му.
-Може,но някой друг път.Приеми ме като човек,който не се доверява лесно.Такава е ролята ми,такъв образ съм си изградила в очите на другите и трябва да го спазвам.
Повдигнах леко рамене аз.
-Всъщност не е добре за теб да ме познаваш.Ще те унищожа,било то и несъзнателно.Аз съм опасна.
Предупредих го аз с усмивка на лице,но истината беше точно такава каквато я представях.Сега можеше и да се държа мило и добре с него,но това не означа,че в следващия момент ще се поколебая преди да забия нож в гърба му.Естествено в преносния смисъл.
-Ако толкова много обичаш себе си и живота си - пази се.
Разсмях се аз и сложих ръката си на рамото му.
-Приеми го като съвет от непознато,хубаво момиче.

Огън Брой мнения : 8 Join date : 02.01.2012

Катерина не искаше да говори с Лиъм за това, което е станало, и момчето не мислеше да й настоява повече.
Явно тя живееше в свой свят и не искаше никой да се докосва до него.
-Ако толкова много обичаш себе си и живота си - пази се.Приеми го като съвет от непознато,хубаво момиче.
Тези думи накараха момчето да се усмихне широко.
- Ще го имам в предвид. - Заяви той. - Но да знаеш, че и аз съм опасен. Вече чу моята история,но това не означава, че ме познаваш.
Това непознато момиче несъмнено бе едно от най-тайнствените и мистериозни хора,които Лиъм някога е срещал. И ето това страшно го привличаше.
- Тогава има ли нещо друго,което можеш да кажеш за себе си?

Заглавие: Re: Лунната поляна Пет Яну 13, 2012 6:24 pm

-Всъщност имам дарбата да виждам хората отвътре и ти изобщо не си страшен,опасен или нещо от този род.
Разсмях се развеселена аз.
-Така че изобщо не можеш да ме уплашиш,аз трудно се плаша.
Усмихнах се самодоволно и сложих един кичур коса зад ухото си.
-Не,няма нищо,с тази информация си си добре.
Усмихнах му се ангелски.
-Нали ти казах,никога няма да разбереш цялата ми история.Никога.
Натъртих на второто "никога" и се загледах някъде пред себе си.

» Красивата поляна