Паркът "Света Лидия"

Паркът представляваше малка гориста местност заобикаляща алеята в окръжност. За да се доберат до площада, всички трябваше първо да прекосят "Света Лидия" а след нея - алеята.
Местността бе много спокойна, тиха и облекчаваща всякакви болки. Това се дължи на вечните магически кръгове под земята, които имат защитна и антимагическа функция. Страничният ефект бе тази гора, която се развиваше заради благоприятността на магията. В парка всеки спокойно можеше да поседи, да си почине или да се полюбува на природата.

Вода Брой мнения : 2 Join date : 02.01.2012

Тази академия не беше особенно голяма и това убиваше Алия. Толкова малко места, толкова малко хора, нищо интерсно, вълнуващо или въобще каквото и да е което да повдигне дори и съвсем малко настроението. Беше като комуна, затворено общество от всякъде.Али се спря в парка.Обичаше природата, това беше единственото нещо, което я успокояваше - дългите разходки.Огледа се наоколо и както беше очаквала нямаше никого.Придърпа суитчера си и продължи да върви напред.Стигна до пейките и седна на първата която видя. Отмести глава назад и притвори очи.

Огън Брой мнения : 8 Join date : 02.01.2012

Лиъм се разхождаше из парка в града. Той беше от ония типове, които обичаха спокойствието и дългите самотни разходки. Нощта не беше една от най-топлите, даже никак. Преди няколко дни слънцето се бе скрило и валеше само дъжд или духаше силен и студен вятър. Корт погледна към небето, което беше обсипано със звезди. По това разбра, че на следващия ден времето ще бъде топло. Или поне така се надяваше. Из парка не се срещаха никакви хора, което си беше напълно нормално, тъй като всички предпочитаха да си стоят на топло. Най-накрая реши, че е редно и той да се прибира, ако не искаше да настине. Усещаше как вятърът гали лицето му, затова сложи качулката от суичъра на главата си. Започнаха да му се пречуват стъпки, но може би просто така му се струваше, заради силния вятър. Оказа се, че наистина има някой в далечината. Момчето се приближи и забеляза непознато момиче.Той бързо се придвижи към нея,като я заговори:
- Не е ли опасно да стоиш тук сама... по това време?

Бях се изморила от постоянно стоене на закрито.Не обичах да прекарвам ден след ден затворена между четири стени,дори те да ми предлагаха огромни забавления.И макар,че мразех дъждовните и студени дни,реших,че повече няма да издържа,за това се облякох с нещо топло и излязох.
Не беше чак толкова студено колкото предполагах,но вятъра определено ме дразнеше,защото не спираше и постоянно си играеше с косите ми.Обичах нощите,защото беше спокойно и никой не се срещаше около мен,и можех да подредя мислите си на чист въздух,но определено днес нямах такъв късмет,защото пред себе си видях да се разхождат двама човека.По походката и телосложението,разбрах че са мъж и жена.Колкото и да не ми се иска,усетих с развитото си шесто чувство,че имаме нещо общо,за това побързах да се приближа към тях.Когато ги настигнах се обърнах с развеселена усмивка към момчето.
-За някой момичета това време е идеално за лов на такива невинни душици като теб.
Разсмях се аз и сложих един непокорен кичур коса зад ухото си,защото ми пречеше.

Огън Брой мнения : 8 Join date : 02.01.2012

Изведнъж дълбок женски глас проговори от нейде:
-За някои момичета това време е идеално за лов на такива невинни душици като теб … - гласът се приближаваше и силуета на едно непознато момиче се открои.
- Е, аз не съм толкова невинен. - Добави Лиъм и впи за секунди погледа си в лицето на момичето, опитвайки се да я прецени ,както правеше при всяко ново запознанство. Никога през живота си той не беше виждал такова момиче.Беше някакси красива и тайнствена.
Корт се усмихна на себе си и на бързата си преценка, след това обмисли въпроса си към новодошлата.
-Нова ли си в града?Не съм те засичал преди!

-Оу,не си невинен...ще видим.
Усмихнах се повече на себе си,отколкото на непознатия.
-Всъщност не.Тук съм родена и израснала,макар че този град от ден на ден все повече за задушава.
Сложих ръцете си в джобовете на якето,защото започна да става студено.Не обичах да говоря за миналото си,за това спрях до тук.
-Ами ти?
Попитах на свой ред аз,като се обърнах към него,така че да срещна погледа му.

Огън Брой мнения : 8 Join date : 02.01.2012

Настъпи минута мълчание.
Лиъм не отговори веднага ,беше потънал в размишления.
- Аз съм местен ... - започна момчето - и за да бъда честен не обичам да разказвам много за себе си. - довърши той и усмивката му изчезна от лицето.
-Защо? - попита момичето . - Аз съм упорита и няма да те оставя на мира докато не ми разкажеш. - Засмя се тя.
-Е,добре де. - Усмихна се и Лиъм.-Но,ако ти стане толкова скучно и ти се прииска да заспиш ми кажи поне.И междудругото аз съм Лиъм Корт.
-Катерина Филипс ... - Допълни момичето и подаде ръката си.
-Всъщност няма много за разказване.Роден съм тук във Мистик Фолс. Някога имах невероятно сплотено семейство,но една злополука промени коренно живота ми. Баща ми изчезна по много мистериозен начин и майка ми го обяви за мъртъв.Не след дълго тя се омъжи повторно. Оттогава живея сам ...Е,отегчих ли те? - попита Корт,когато приключи с разказа за себе си.

Аура Брой мнения : 5 Join date : 02.01.2012

Алия Дейвис написа:: Тази академия не беше особенно голяма и това убиваше Алия. Толкова малко места, толкова малко хора, нищо интерсно, вълнуващо или въобще каквото и да е което да повдигне дори и съвсем малко настроението. Беше като комуна, затворено общество от всякъде.Али се спря в парка.Обичаше природата, това беше единственото нещо, което я успокояваше - дългите разходки.Огледа се наоколо и както беше очаквала нямаше никого.Придърпа суитчера си и продължи да върви напред.Стигна до пейките и седна на първата която видя. Отмести глава назад и притвори очи.

Реших да се поразходя малко из града, защото откакто бях дошла не бях излизала никъде. Вървях около 30 минути, когато най - накрая стигнах парка към, който и се бях запътила. Исках да отида точно там, защото това ми напомняше разходките с родителите ми. Когато бях малка всяка събота се разхождахме из парка. Казваха ми, че това място ги успокоява и донякъде ги откъсва от истинският свят, което доста време не разбирах какво означава.
Времето беше лошо. Имаше тъмни облаци на небето и духаше студен вятър. Това ме дразнеше, защото след това косата ми на нищо не приличаше. Мразех такова време. Обичах топлите и слънчеви дни, когато човек може да излезе по къси гащи, потник, някоя сладурска лятна шапчица и слънчеви очила. Да отидеш на плажа, да легнеш на топлия пясък и да гледаш към светло синьото небе, където прелитат разни птички и да се наслаждаваш на това докато някоя приятелка не те замъкне във водата. Да. точно такова време обичах. Както и да е. Приближих се до първата пейка която видях, където стоеше едно момиче. Средно на ръст, руса коса и сини очи.
- Свободно ли е? - попитах русокоската, като посочих мястото до нея и се усмихнах..