Митология - Първи курс

Професор Силвър, влезе в стаята. Учениците все още не бяха дошли и тя реши да отвори прозореца, за да влезе свеж въздух вътре. Не след дълго учениците започнаха да прииждат. Тя изчака всички да заемат местата си, изправи се и заговори:
- Добър ден, ученици! Аз съм професор Ерин Силвър и ще ви преподавам по Митология. Тази година ще започнем с изучаването на основните митове и легенди, но преди да преминем към тях, нека да кажем нещо по-специално за самата митология.
Професорът махна с ръка и на дъската се появи заглавие изписано с огромни червени букви „Въведение в Митологията”. Ерин се обърна отново към учениците и продължи да говори:

Първи урок
„Въведение в Митологията”

Терминът митология (на гръцки: μυθολογία, μῦθος - предание, разказ и λόγος - учение) може да означава наука за митовете, която изследва техния произход, значение и развитие, или сбор от митовете на даден народ или държава.
Митовете са преди всичко разкази, често в поетична форма, за легендарните приключения на герои от най-стари времена. За древните народи разказите за действията на боговете и героите дават отговор на въпроси, свързани с възникването на света, появата на човека и неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления и на преходността на нещата от живота. Всички народи създават легенди от този тип, които често много си приличат.

Френският антрополог Клод Леви Строс дава за първи път научно тълкуване на митовете, като използва лингвистиката и семиотиката (наука изучаваща знаците и символите), като инструменти за тълкуване на мита. Той го третира като езикова форма, намирайки еднакви или подобни структури в много отдалечени едни от други общества.

Произход на митовете

Евхемеризъм
Има теория, която твърди, че митовете са изопачени разкази за реални събития.Според тази теория разказвачите многократно усложняват исторически събития и с течение на времето реалните лица в тези истории добиват статут на богове. Например може да се спори дали митът за бога на ветровете Еол не се е развил от разказ за крал, който обучавал народа си да използва платна и да впряга ветровете в своя изгода.

Алегория
Някои други теории предполагат, че митовете са започнали като алегории. Според една такава теория митовете са се зародили във формата на алегории за природните феномени: Аполон е алегория за огъня, Посейдон представлява водата и т. н. От друга страна алегориите могат да са и за философски и духовни концепции: Атина е алегория за мъдростта, Афродита - за страстта и желанието и пр. Санскритолог Макс Мюлер смята, че митовете са се зародили като алегорично описание на природата, но постепенно са започнали да се интерпретират буквално. Например честото поетично описание на моретата като „буйни“ в крайна сметка се е приело буквално, при което морето се е смятало за буен бог.

Персонификация
Някои мислители вярват, че митовете са резултат на персонификацията на неживи обекти и сили. Според тези мислители древните хора почитат природните елементи и феномени като огън и въздух, като постепенно започват да ги описват като богове поради своето преклонение пред природата.

Теорията „Мит-ритуал“
Според теорията „Мит-ритуал“ съществуването на всеки мит е свързано с някакъв ритуал. В своята най-крайна форма теорията твърди, че митовете са се зароди, за да се обяснят ритуали. Това твърдение е предложено от Уилям Робъртсън Смит. Според Смит хората започват да изпълняват ритуали поради причина, която не е свързана с мита; впоследствие обаче, след като са забравили първоначалната причина за този ритуал, те се опитват да му дадат някаква цел и по този начин измислят мит, твърдейки, че ритуалът следва събитията и посланията, описани в мита. Антропологистът Джеймс Фрейзър има подобна теория. Фрейзър смята, че примитивният човек започва с вяра в магическите закони. Когато обаче по-късно изгубва вяра в тази магия, той си измисля митове за богове и твърди, че неговите предишни магически ритуали са религиозни ритуали, имащи за цел прославянето или умилостивяването на боговете.

Митове, легенди и народни предания
Тясно свързани с митовете са легендите и народните предания. Те са просто различни видове истории.За разлика от митовете, народните предания и приказки могат да се случат по всяко време и на всяко място и не се считат за истинни или свещени. Легендите от друга страна подобно на митовете обикновено се считат за достоверни, но се случват в по-близко време. Също така в легендите обикновено се разказва за хора, докато митовете са пълни с мистични и божествени същества.
В много култури разграничението между мит, легенда и народно творчество е трудно.