Тресавището на белите папури

Тук река Ула забавяше своето течение и правеше рязък завой, който отклоняваше главния път. Почвата бе мека и се образуваше едно своеобразно тресавище. В началото местността започваше с гора, която неусетно за всеки пътник се превръщаше в блато. Пътят винаги бе влажен и по него се образуваха локви. Фауната най-вече се състоеше от един по-различен вид папури - не тези обикновените високи, няма и метър, представители. Тези растения надвишаваха дори височината на всеки минувач. Класовете им с пух се оцветяваха в снежно бяло. Тук имаше и други блатни растения - лапад, тръстика, водни лилии в по-големите локви застояла вода, детелини и други. Друг интересен феномен бяха гъбите с размери на малки палатки, които се появяваха на най-различни места из околността. Във въздуха се усещаше едно спокойствие и предразполагаше към бездействие и почивка. Слънцето и липсата на вятър осигуряваха на буйната растителност идеални условия. От време на време се чуваше крякане на жаби, а носени от жегата, прелитаха малки водни кончета с деликатни крилца. Нощно време светулки осветяваха всяко местенце. Не биваше обаче да се забравя, че от тук минаваше една от най-големите реки във месността и всяко на вид приятно вирче можеше да се окаже дълбока яма.