Прокълнатите поля

Ако човек се огледаше наоколо щеше да забележи, че почвата бе сивкава . Тук времето сякаш бе спряло - сиви, мрачни облаци лазеха по небето като призраци. Слънце не се виждаше. Духаше силен вятър, защото нямаше много дървета, които да пазят завет. Тук-там стърчеше по някое ниско храстче или старо дърво в повечето случаи изсъхнало. Не минаваха реки наблизо. Това беше царството на сушата и само тревите, достатъчно приспособени ,можеха да оцелеят. Като цяло релефът бе каменист и леко хълмист. Понякога камъните имаха странни форми и наподобяваха на кости.